"Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот. Идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия живот, на Новата култура. Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят преминава към една нова форма. Твори се един нов морал. Този нов морал, чиято първа заповед е живот за Цялото, ще промени коренно света. Сега човечеството навлиза в една нова епоха. Преминава от епохата на механичното създаване към епохата на органичното развитие, от стадия на механичното преустройство към този на вътрешното възраждане. И понеже хората минават от механичния към органичния процес на колективен живот, затова те преживяват такива страдания."

Петър Дънов започва своята дейност през 1897 г. във Варна, където основава  “Общество за повдигане религиозний дух на българский народ”, прераснало по-късно в Духовно общество „Бяло братство”. Негови сподвижници от самото начало са ярки индивидуалности от българското национално-освободително движение като д-р Георги Миркович, Анастасия Узунова-Железкова (сестра на революционера Атанас Узунов), писателите Димитър Голов, Михалаки Георгиев и др.

От началото на ХХ в. Учителя започва всяка година да призовава учениците на срещи. Това са братските срещи, наречени „събори”. Първата от тях се е състояла във Варна през юли 1900 г. и е наречена Среща на Веригата. На този събор Учителя кани само трима ученици: д-р Миркович от Сливен – католик, Пеню Киров от Бургас – протестант и Тодор Стоименов от Пазарджик –  православен християнин. Тогава един от учениците си помисля: “Ето ние сме само трима души, събрани тук, и то единият от нас е вече стар и си отива. Останалите двама сме малцина за тази важна мисия.” Учителя отговаря на мисълта му така:

Действително вие сте малко, но в бъдеще ще станете хиляди и милиони.

През следващите години съборите стават традиция. Те се провеждат през месец август – през годините 1901-­1902 г. в Бургас, през годините 1903-­1909 г. във Варна, през 1910­-1925 г. във Велико Търново, през 1926­-1928 г. в София и на Витоша, а от 1929 г. до днес – в София и на Седемте Рилски езера. С всяка изминала година броят на учениците и последователите на Учителя постепенно се увеличава.

Между двете войни  

В годините след Първата световна война Бялото братство обхваща почти всички социални слоеве на българския народ, присъства в повечето градове и села на страната и наброява над 40 000 души.

Възрожденското поколение на първите ученици е заменено от  следосвобожденско поколение от български интелигенти, родени около началото на ХХ в. Това са предимно млади хора с педагогическо образование, но има и много юристи, медици и военни. Самобитното българско християнско учение напуска салоните на неделните проповеди и постепенно става светоглед, етическа норма и морал за много българи.

През 1924 г. започва да се издава списание „Житно зърно”, официален орган на Бялото братство в България. Създадена е и първата братска печатница.

През 1926 г. извън София, на т.нар. Баучерови поляни започва да се формира братско селище „Изгрева”. То се намира на мястото на днешния квартал Изгрев. Закупуват се земи, на които първоначално се поставят палатки, а впоследствие малки дървени къщи. Стотици последователи на Учителя живеят, спазвайки християнските социални принципи: духовна култура, братски правови отношения и комунален стопански живот. Учителя събира на едно място комунисти и анархисти; царски офицери и висши държавни служители; земеделци и интелектуалци, работници и хора на изкуството. На „Изгрева” Учителя създава уникален модел за съвместен живот, в който всеки може да съчетае професионалната си реализация в обществото с целенасочена и плодоносна духовна работа.

Земята се обработва общо, нейните плодове се употребяват от всички в селището.  Всеки се включва в братската работа с каквото може. През 1927 г. започва да се строи молитвен салон, в който – след завършването му – Учителя води своите беседи. За него е построена малка пристройка, където при много скромни условия той живее до края на земните си дни. На „Изгрева” звучи музика, изучават се окултни науки, хората се учат на братски живот.

През 1929 г. започват летните събори на Седемте рилски езера. Там учениците се учат да създават и поддържат връзка с природата.

През 30-те години на миналия век Учителя създава Паневритмията – цикъл от упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. През 1942 г. има  решение на Министерство  на образованието за въвеждане на Паневритмията в българските училища за изучаване.

В началото на 1944 г., по време на бомбардировките над София, Учителя и група негови ученици се преместват в с. Мърчаево, близо до София, където се установяват в дома (сега музей) на своя ученик Темелко Гьорев. Завръща се на „Изгрева” на 19.10.1944 г. На 20.12.1944 г. изнася пред Общия клас лекцията „Последно слово”.

Учителя завършва земния си път  на 27.12.1944г.

Братството след 1944 г.

След заминаването на Учителя учениците продължават да отпечатват лекциите му. Съборите на Рила продължават. През 40-те и 50-те години на ХХ век за „Бялото братство” настъпват тежки времена. Учениците са преследвани и съдени. Всички земи на „Изгрева” и братските печатници са одържавени, повечето издадени книги със Словото са унищожени. На 06.12.1957 г. е издадена заповед от ген. Анев, в следващите три дни да се изземат всички отпечатани книги на Учителя. През 1958 г. милицията разтурва Бялото братство, национализира имотите на „Изгрева”, конфискува печатницата и разселва последователите на школата из цяла България. До 1990 г. не е отпечатан дори ред от неговото Слово. Летните събори на Рила са забранени, затова учениците се събират тайно на малки групи. През всичките години на социализма единственото място, в което братският живот продължава, е градината в Айтос.

Учението по света

Отзвукът от учението на Петър Дънов отвъд граница започва още през 30-те години на XX век. Първоначално интересът идва от Франция, Русия и Прибалтика, по-късно Словото му се разпространява в Канада, САЩ, Англия, Швейцария, Индия и др. По всички точки на света, където четат и практикуват учението на Петър Дънов, се играе танца Паневритмия, пеят се музикални упражнения, произнасят се словесни формули и всичко това се прави на чист български език.

Днес Учителя Петър Дънов има хиляди последователи на петте континента. Запознати с Учението можем да срещнем на екзотични места като Хавайските острови, о-в Магадаскар, о-в Тасмания, о-в Мартиника, Венецуела, Конго.

Най-силна е приемствеността му във Франция, където ученикът на Петър Дънов, българинът Михаил Иванов, основава през 1947 г. в Париж френското общество Всемирно Бяло Братство. Днес Михаил Иванов е популярен в цял свят с духовното си име Омраам Микаел Айванхов; лекциите му, които в по-голямата си част интерпретират теми от школата на Учителя Петър Дънов, са преведени на десетки езици.