Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в село Хадърджа /днешна Николаевка/, Варненско, в семейството на свещеник Константин Дъновски. Потомък е на два български възрожденски рода. Майка му Добра е дъщеря на чорбаджи Атанас Георгиев, кмет на Николаевка, открил първото българско училище във Варненския край. Баща му свещеник Дъновски е отслужил първото богослужение на български език в църквата “Свети Михаил” във Варна и е радетел за религиозната ни свобода и просвещение.

Учи средното си образование във Варненската мъжка гимназия. През 1886 г. завършва Американското научно-богословско училище в град Свищов. От есента на 1887 г. до лятото на 1888 г. е учител в с. Хотанца, Русенско

През август 1888 г. заминава за САЩ. През годините от 1888 г. до 1892 г. учи в Методистката теологическа семинария Дрю в гр. Медисън, щат Ню Джърси. От 1892 до 1894 г. следва в Теологическия факултет на Бостънския университет. След дипломирането си, през 1894 г. Петър Дънов завършва курс по медицина към  Медицинския факултет на Бостънския университет.

През 1893 г. Петър Дънов защитава дипломната си работа “Миграция на германските племена и тяхното християнизиране”. Той е първият българин, който извършва научно-изследователска дейност върху тази тематика. Днес дипломната му работа е обект на интерес от международната научна общност.

През 1895 г. се завръща в България и се установява във Варна. Отказва предлаганите му длъжности на методистки и теософски проповедник. През 1896 г. издава книгата Науката и възпитанието, в която говори за основите на нова култура, която предстои да настъпи през идващия век. През 1896 г. е един от учредителите на читалище П. Р. Славейков, избран е за негов библиотекар и през следващите години държи пред варненското гражданство научни сказки

През 1897 г., на 33-годишна възраст, Петър Дънов, заедно със свои съмишленици, учредява  във Варна “Общество за повдигане религиозний дух на българский народ”, бъдещото Всемирно Бяло братство. Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие Хио-Ели-Мели-Месаил.
Към 1898 г. влиза в контакт с първите си ученици, с които започва да води кореспонденция. През същата година записва и произнася пред Варненското спиритическо дружество „Милосърдие” беседата Призвание към народа ми, която е апел към социално-духовно самоутвърждаване. На следващата година записва Десетте свидетелства Господни и Божието обещание.  

През 1900 г. във Варна се провежда среща с първите трима негови ученици. Тази и последващите срещи се наричат „Срещи на Веригата”. Заради необикновената дълбочина и проникновение на беседите на Петър Дънов,  започват да го наричат „Учителя”.

След 1900 г.  Петър Дънов започва пътувания из България и в продължение на 12 години  изнася множество сказки на духовни теми. Обикаляйки страната и срещайки се с много хора, той прави първите в България  френологични и антропометрични изследвания на българския череп. Част от резултатите са публикувани в списание “Родина”.

От 1904 г. Петър Дънов се установява в София, а след 1914 г. неговите неделни беседи стават публични.

През 1912 г. в с. Арбанаси (край Велико Търново) работи върху Библията и съставя Завета на цветните лъчи на светлината, който излиза от печат през септември същата година.

На 16 март 1914 г. произнася в София първата официално стенографирана неделна беседа Ето Човека, с която слага начало на цикъла беседи Сила и Живот. В него излага основните принципи на своята доктрина, която нарича Новото учение на Всемирното Бяло братство. През 1917-1918 г., по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна под предлог, че учението му разколебава духа на войниците на фронта. След края на войната броят на последователите му бързо нараства.

През 1922 г. слага началото на Духовната Школа на Бялото братство, включваща Общ окултен клас и Младежки окултен клас. В нея теоретичните знания са съчетани с духовни практики, методи за самоусъвършенстване, упражнения за развитие на тялото, ума и волята.

През 1927 г. край София се създава селището „Изгрева” (днес квартал Изгрев), в което се събират слушатели, последователи и ученици на Школата. Учителя се установява там за постоянно и в специално построен салон изнася последователно и периодично различни течения на своето Слово.

От 1929 г. до днес ежегодно се провежда Лятната духовна школа в района на Седемте рилски езера. Това е мястото, където учениците се свързват с природата.

В началото на 30-те години на поляната на “Изгрева” край София се ражда Паневритмията – свещеният кръгов танц, чиито движения и музика са дадени от Учителя.

През следващите 10 години Духовната Школа на Учителя се разраства и придобива международна популярност. Според енциклопедията на братя Данчови броят на последователите в България надхвърля 40 000 души.
Учителя Петър Дънов напуска физическия свят на 27 декември 1944 г. Тялото му е положено на „Изгрева”, където и до днес съществува място за поклонение.

Като завещание той оставя неоценимо духовно наследство: над 4000 лекции и беседи, 160 музикални творби, френологически карти и изследвания, Паневритмията и разнообразни методи за самоусъвършенстване.