През почти 50-годишната си дейност Учителя Петър Дънов изнася над 4000 беседи. Част от тях са отпечатани и се съхраняват в Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” в София. Стенограмите на беседите се съхраняват в Централен държавен архив.
Книги и статии, написани от Учителя
Първата книга, която Учителя написва, е „Науката и възпитанието” през 1896 г. Други негови книги и статии са: „Тайните на Духа” („Хио-Ели-Мели-Месаил”), „Призвание към народа ми”, „Свидетелствата Господни”, „Седем разговора с Духа”, „Трите неща”, „Мисли и упътвания”, „Благовремието”, „Своенравието”.
Публикуван е цикъл от статии по френология в списание „Родина”.
Лекции и беседи
Основна част от лекциите на Учителя представлява богато книжно наследство, получено при разчитането на стенографски записи на изговорено слово.
Тематично и хронологично хилядите беседи,
стенографирани и отпечатани, могат да се систематизират по следния начин:
Съборни беседи:
Беседи, упътвания и обяснения, държани по време на съборните срещи през месец август от 1906 г. до 1944 г. Част от съборното слово са т.нар. Рилски беседи, изнесени на планината в годините 1929-1944 г. Друга част са лекции по време на младежките събори през 1923-1930 г.
Това направление на Словото са беседи, изнасяни по време на съборите на Бялото братство във Варна, София, Велико Търново и на Рила. Подобно на Неделните те се отличават с широк размах върху въпросите от духовния живот и реализацията му в практическата сфера, изведено на преден план с много примери от самия живот. В Съборните беседи се съдържа съкровеното знание за същността на духовната себереализация, еволюцията, ученичеството. Те са врата към навлизане в познанието на петте Божествени принципа – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Тук се съдържа и една от най-важните беседи в това отношение със заглавие „Пътят на ученика”, в която е представена еволюцията на човека в контекста на един всеобщ космичен план.
Учителя Петър Дънов извежда своите последователи на лагер край Седемте рилски езера за пръв път през 1929 г. Беседите, изнасяни на Рила се именуват още и „Рилски беседи”. В тях често се говори за живота в планината и приложението на абсолютната чистота както във физическия, така и в психическия и духовния живот. Защото „чистотата е първо и необходимо условие за правилното развитие на човека”. А от това правилно развитие зависи и правилното отношение на човека към Бога. Животът в Христос и за Христос – изявеният Бог в света, е един от основните моменти в Рилските беседи. Този живот се осъществява посредством Любовта, приложена във всички сфери на индивидуалния, семейния и обществения живот.
Начало^
|