Излизайте всред Природата и любувайте се на това, което виждате в нея. При това нейните картини са чисти, възвишени. Те подтикват човека към наука, към изучаване на законите, които управляват живата Природа.
Да се качва човек по високи върхове, това значи да се обменя със силите на Природата. Както човек отива в гостилницата да се нахрани физически, така той се качва по планините да се нахрани духовно. Освен физически, човек се обменя с енергиите на планината и духовно. Колкото по-духовен е той, колкото по-будно е съзнанието му, толкова и обмяната между него и Природата е по-правилна.
Природата представлява школа. Всяко нещо е поставено на място. Всяко нещо представлява предметно учение за човека.

 

   
 
 

 

Картините на Природата са чисти и възвишени, подтикват човека към наука, към изучаване на законите, които управляват Природата.

 

Ако се вгледате в Природата, ще видите, че в нея има и музика, и изкуство, и наука. Де е музиката в Природата? В течението на водите, в клокоченето на изворите, в шумоленето на листата, в духането на ветровете. Де е изкуството в Природата? В различните краски на цветята, на крилцата на насекомите и пеперудите, на птиците. Де е архитектурата в Природата? В строежа на планините и скалите. Де са естествените науки?

 

Естествените науки са изразени във всички минерали, растения и животни. Не само това, но в Природата ще срещнете философията на всички науки.

 

 

   
 
 

 

Следователно, който иска да се самовъзпитава, нека влезе в контакт с живата, разумна Природа. Този контакт може да се създаде, когато човек постави в ума си мисълта, че Природата е жива, разумна и интелигентна. Дето влезете в Природата, вие сте обиколени от живи, съзнателни същества и сили. Достатъчно е да се нагласите съобразно нейните трептения, за да можете да влезете в общение с нея. Щом влезете в общение с Природата, тя ще ви упътва, ще ви дава методи за правилна и разумна работа върху себе си. Обаче това не се постига изведнъж, но постепенно, с течение на времето. Затова не напущайте още стария си живот. В този живот вие събирате нови възгледи, складирате ги в подсъзнанието, дето те се проявяват при специфични случаи.


Трябва да изучавате Природата.
В духането на вятъра, в течението на реките, в движението на светлината и в проявите на живота се крие езикът на Бога. В тях аз слушам реч, каквато не съм слушал от най-добрите оратори. В говора на бурята слушам езика на Бога!

 

 

   
 
 

 

Вие отивате на пла­нина, за да научите великите Божии закони. Планината е място за проява на Любовта. За онзи, който разбира, планината има всички бла­га в себе си.


Една екскурзия има смисъл дотолкова, доколкото виждаме Бога в Природата.


Когато човек се качи на някоя планина, той трябва да разглежда, да изучава всички картини, които се откриват пред неговия поглед. Когато гледате картината на някой художник, вие знаете, че той е имал предвид какви краски да употреби, за да представи предмета по възможност по-вярно и точно. Някога краските, чертите на тази картина са сполучливо предадени, някога не са сполучливи. По същия начин и всяко камъче, всяко дърво или извор в картините на живата Природа са поставени на местата си според разбирането на художника или декоратора. На вас предстои красивата задача да изучавате тия картини. От Природата човек ще изучава законите на съвършенството и ще ги прилага в живота си.
Планината обича чистотата. Пазете като свещен завет чистотата на планината. Всяко късче хартия, останки от храна, тор от добитъка, който е идвал тук – всичко това трябва да се отстрани. Като ходите по планинските върхове, пазете чистота. Това е най-простият израз, с който можете да покажете, че цените това, което разумната Природа е създала.

 

   
 
Previous Chapter
Contents